Twilight Saga RPG

When you can live forever, what do you live for?
 
ИндексРегистрирайте сеВход
Времето:

Облачността над страната ще бъде предимно значителна, ще има превалявания, на повече места в следобедните часове, а в малки градове като Форкс ще превали убилен дъжд.

Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, предимно слаб.  В планините времето ще бъде облачно и мъгливо. Ще вали дъжд, в следобедните часове придружен с гръмотевици.

Посещения:
free online dating siteFree web counter
Dating
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 10, на Съб Май 07, 2011 7:18 pm

Share | 
 

 В болницата

Go down 
АвторСъобщение
Isabella Parker
*Great Boss*
*Great Boss*
avatar

Брой мнения : 159
Join date : 07.05.2011

Character sheet
Име на героя::
Възраст::
Раса::

ПисанеЗаглавие: В болницата   Съб Май 07, 2011 4:35 pm

Върнете се в началото Go down
http://twilightsagarpg.bulgarianforum.net
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 12:51 pm

Някак си успях да се добера с Клеър на ръце до пикапът,който мама бе паркирала в близост до магазинчето за сувенири.С него успях да се придвижа до градската болница и да потърся специализирана помощ.Надявах се д-р Кълън да се отзеве за случая,за това още щом ни приеха изразих желанието си.Просто исках да се довера на най-доброто.
-Д-р Кълън е в операция,но не се тревожете...Ние ще се погрижим.-обясни една от сестрите.-Вие роднина ли сте?
С този въпрос ме свариха неподготвен,но след дълги умувания отбелязах,че съм просто приятел и свидетел на случилото се.
Откараха Клеър в една от стаите,където аз самият не бях допуснат.Останах в коридора,в очакане да я свестят,крачейки нервно.Припомних си днешният ден,който започна по ужасен начин,продължи с няколко приятни запознанства и отново завършваше по начин,който не бе никак приятен.
Върнете се в началото Go down
Елинор Байлс
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 101
Join date : 29.05.2011
Age : 22
Местожителство : Севлиево

Character sheet
Име на героя:: Елинор Мери Байлс
Възраст:: 17 години, родена на 29 Май
Раса:: Човек

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 2:39 pm

Бледа слънчева светлина, нахлуваща от прозореца на стаята, погъделичка клепачите ми и ме откъсна от съня. Притворих очи и се огледах без да помръдвам. Явно съм заспала на дивана, търсейки нещо интересно за гледане по телевизията. И нищо чудно, снощи не можах да мигна. От няколко дена ме тормозеше все един и същ сън.. или по-скоро кошмар. А най-странното е, че когато се събудя, не го помня.. Хм, може би и така е най-добре.
Продължих да се излежавам, докато Ди не се провикна от кухнята.
- Нораa!
Скочих на крака и отидох да проверя какво става.
- Какво има? - попитах още на прага.
Беше с гръб към мен, така че не можех да виждам лицето `и. Стоеше, надвесила се над мивката, и старателно измиваше ръцете си.
- Ще ме закараш ли до болницата? - отвърна тя с въпрос.
- Защо? Какво има, добре ли си?
- Добре съм, просто имам записан час за преглед - каза спокойно и вдигна поглед към мен. - Няма да е лошо и ти да си запишеш..
- Нищо ми няма, не съм болна, така че няма нужда - отвърнах бързо.
Истината беше, че мразех да ходя в болници освен когато не се налагаше, а сега не виждам никакъв спешен случай - всичко беше наред.
Тя се ухили насреща ми.
- Добре, но ще ме закараш ли все пак?
- Да, разбира се, само да си намеря ключовете.
След около двадесет минути по-късно вече бяхме в болницата. Трябваше да я изчакам и предпочетох да сляза с нея, вместо да вися в колата.
Когато влязохме в сградата, Ди тръгна нанякъде, а аз се огледах, игнорирайки миризмата на лекарства. Нямаше свободна пейка, може да се каже, че чакалнята беше пълна.. От колко ли време хората са там? Може да има и такива чакащи от сутринта. Ето едно от нещата, които не харесвах в болниците - чакането. А аз мразя да чакамм.. Да, знам, трябва да има някакъв ред, но..
Както и да е. Приближих се до някакво момче, горе долу на моята възраст, и попитах, посочвайки мястото до него.
- Извинете, свободно ли е?

_________________
Sometimes we except more from other becouse we would
be wiliing to do that much for them.
Върнете се в началото Go down
http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 5:02 pm

След като краката ми вече бяха на мнение,че не могат да ме държат прав,склоних да седна на една от пейките.Нямах голям избор:всичко беше препълнено и без особено желание се настаних между две лелки,които с удоволствие ме приеха в обятията си буквално.
Бяха пълна противоположност една на друга-едната хърбава и слаба,другата доста масивна.
Мислех си,че никога този ад няма да свърши,стоящ си така притиснат между двете.Отдъхнах блажено,когато жените се изправиха и се вмъкнаха в една от стаите,от където ги повикаха.На пейката останахме аз и вазрастен господин,за който явно моя милост не съществуваше:бе забол нос в днешният вестник и не ми обръщаше внимание.
Започвах да нервнича...наистина си беше отекчаващо това чакане.Исках вече да знам как е Клеър,момичето,което почти не познавах,но въпреки това я доведох до тук и чаках за да се установи състоянието й.
-Извинете,свободно ли е?
Гласът долетя на няколко крачки от мен,но в първият момент не можах да разбера,че въпросът се отнасяше към мен.Сякаш,когато вдигнах глава изцедих и последната си капка енергия,но...
Насреща ми стоеше момиче,което успя да задържи вниманието ми.За разлика от мен бе ведра и бодра,също и усмихната.Успях да отворя уста и да прикрия интереса си,незнайно защо,и отговорих.
-Да,разбира се.-Покашлях се и я поканих да седне до мен.Заех нормална поза и се постарах да прибера крайниците си близо до тялото.Отвърнах на усмивката й и от време на време хвърлях някой и друг поглед към нея...Скришом,разбира се,не исках да остане с лошо впечатление.
Върнете се в началото Go down
Елинор Байлс
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 101
Join date : 29.05.2011
Age : 22
Местожителство : Севлиево

Character sheet
Име на героя:: Елинор Мери Байлс
Възраст:: 17 години, родена на 29 Май
Раса:: Човек

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 5:59 pm

Продължаваха да идват все повече и повече хора, а други си тръгваха, облекчени, че напускат сградата. Днес явно беше натоварен ден, защото колкото и време да минеше, чакалнята си оставяше пълна.
Вече минаваха десет минути, а Ди още я нямаше. Какво толкова `и правят, че се бави? Като се замисля.. не искам да знам.
Бях се заиграла с една от гривните на ръката си, чудейки се дали да изляза да чакам в колата (което започна да ми изглежда доста по-добра идея) или да остана тук. Междувременно наблюдавах момчето до мен. Беше с тъмна, черна коса и загорял кафеникав тен, сякаш цял ден е прекарал на плажа. Хм, изглеждаше симпатичен. Искаше ми се да го заговоря, поне времето щеше да мине по-бързо, но не знаех дали няма да е много нахално. Все пак сме в болницата, може би не е дошъл да си приказва. А и изглеждаше уморен.. Затова си замълчах, но продължих да го наблюдавам, хвърляйки му от време на време мълчаливи погледи.
След още десет минути в чакане, не се стърпях и го попитах:
- За някой от кабинетите ли чакаш?

_________________
Sometimes we except more from other becouse we would
be wiliing to do that much for them.
Върнете се в началото Go down
http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 6:17 pm

Зарадвах се много,когато успях да забележа че момичето също ме наблюдаваше.Воъбразих си,че това ми дава повече кураж и си втълпих,че не ще помисли че я свалям ако я заговорех.
Но намеренията ми се променяха веднага щом,тя отново свеждаше глава и не ме поглеждаше повече...Да,но след 3 минути отново го правеше.
Когато първа ме заговори,направо изтръпнах."Сигурно го прави,защото и е скучно"казах си и при мисълта за това добих още по-унил вид.
-Щеше ми се аз да бях причината,която да ме кара да вися тук...Щеше да е пъти по-добре.Чакам да ми изяснят състоянието на приятелката ми...-Това пък за какво го казах?Незнам,но изпитах силно желание да видя реакцията й при чутото.Исках да знам дали и аз и допадах,както тя на мен.Още щом се озова тук,нещо ми подсказа,че Тя...Чудех се защо не я бях срещал преди?
-Не искам да съм на твое място,кисна тук повече от час,а ти едва сега започваш да чакаш реда си.
Върнете се в началото Go down
Елинор Байлс
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 101
Join date : 29.05.2011
Age : 22
Местожителство : Севлиево

Character sheet
Име на героя:: Елинор Мери Байлс
Възраст:: 17 години, родена на 29 Май
Раса:: Човек

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 6:50 pm

Оу, значи си имаше приятелка. Като че ли изпитах разочарование от това и се изненадах сама на себе си. Та, аз туко-що го бях срещнала.. Какво ми ставаше? Никога не се бях чувствала така и за момент ми стана неудобно. Надявах се да не е забелязал, не исках да остане с лошо впечатление.
- Аз всъщност чакам приятелка - казах, поглеждайки коридора, по който бе тръгнала Ди. - Но се надявам да не се бави много - допълних, обръщайки се отново към него.
Усмихнах се отново.
За миг стана неудобно мълчание..
- Значи си имаш приятелка? - изтърсих, а ми искаше да не го бях казвала. Но беше късно. Боже! Защо го казах?!

_________________
Sometimes we except more from other becouse we would
be wiliing to do that much for them.
Върнете се в началото Go down
http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 03, 2011 7:03 pm

Господинът с вестника ни измери с поглед.За какво бе отлепил очи от четивото си,за да ми се присмее или да гледа как бузите ми първо порозовяват,след което преминават към червените тонове.
Покашля се,но в този жест ясно долових че прикрива смеха си.Опитах да не му обръщам внимание и без това вече бях станал за срам.
-Приятелка?..Всъщност да,приятелка,но не такава приятелка каквото си мислиш.-Съвсем оплетох конците,за това реших да си мълча,докато паниката,която ме бе обзела,поотмине.
-Аз съм Ембри,между другото..-представих й се.-Така и така седим тук заедно,редно е да знаеш с кого си говориш.-Устните ми се разтеглиха в усмивка,а погледът ми най-сетнe успя да се задържи на лицето й повече от секунди.А за това,че беше красива се оказах прав,нямаше никакво съмнение
Върнете се в началото Go down
Елинор Байлс
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 101
Join date : 29.05.2011
Age : 22
Местожителство : Севлиево

Character sheet
Име на героя:: Елинор Мери Байлс
Възраст:: 17 години, родена на 29 Май
Раса:: Човек

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Съб Юни 04, 2011 9:19 pm

Ембри.. какво необикновено име, помислих си. Но може би точно затова толкова подхождаше на момчето до мен. Дори и още на пръв поглед човек можеше да забележи, че Ембри съвсем не бе обикновен.
- Елинор - представих се. - Но можеш да ми викаш Нора - добавих и нова усмивка се появи на лицето ми.
Толкова се бях отнесла, че въобще не бях забелязала възрастната жена до мен.
- Извинете, ще се по сбиете ли малко, за да седна? - попита тя сърдито, поглеждайки ме из под големите си очила. - Естествено, ако не ви е проблем?!
- О, ъм, да, да, разбира се, няма проблем - отговорих бързо.
Преместих се възможно най-близо до Ембри, освобождавайки място за женатата.

П.П: Извинявай, последните ми два постта са ужасни. :х

_________________
Sometimes we except more from other becouse we would
be wiliing to do that much for them.
Върнете се в началото Go down
http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Нед Юни 05, 2011 8:29 am

Появата на тази,така да се каже дама,с дразнещ глас,ме зарадва.Сладката Елинор бе принудена да се премсти възможно по-близо до мен,за да може туловището на новодошлата да се вмъкне на оставащото място на пейката.
Може би щеше да се почувства неудобно от това,че бяхме толкова близо един до друг,така че се постарах да й покажа,че приемам всичко с усмивка,дори това че всеки момент можех да тупна на земята,и че нямах нищо против.Наистина,бях доволен от обстоятелствата.
-Нора..в гимназия Форкс ли учиш?Предполагам,защото в училището на резервата бледоликите момичета,които посещават занятия,се броят на пръсти.-Моя милост,разбира се,знаеше много добре кои са,но бе останал с впечатлението,че те са много високомерни и с доста предразсъдъци.Но Нора...тя изглеждаше различна,още една причина,която подтикваше желанието ми да я опозная

ПП:Аз ги намирам за чудесни..РП-то се развива по интересен начин Smile
Върнете се в началото Go down
Елинор Байлс
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 101
Join date : 29.05.2011
Age : 22
Местожителство : Севлиево

Character sheet
Име на героя:: Елинор Мери Байлс
Възраст:: 17 години, родена на 29 Май
Раса:: Човек

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Нед Юни 05, 2011 10:59 am

Бях се притиснала плътно до Ембри, опитвайки се да пазя някаква дистанция, дори и мъничка, от жената. Не исках да я притеснявам, а и на нея никак нямаше да `и хареса. Но пък така може би притеснявах Ембри, макар той все още да се усмихваше. Дано не го карах да се чувства неудобно.
- Ъ, да, в гимназия Форкс - отговорих, поглеждайки го отново. - Но съм там само от два месеца. Може да се каже, че съм все още нова.
Кожата му беше необичайно топла, даже би казала гореща. Несъзнателно допрях длан до дясното му рамо, сякаш исках да се обедя, че не си въобразявах, но в действително си беше горещ.
- Добре ли си? - попитах. - Целият гориш..

_________________
Sometimes we except more from other becouse we would
be wiliing to do that much for them.
Върнете се в началото Go down
http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Нед Юни 05, 2011 11:10 am

Дали кожата и бе тъй нежна и гладка,както почувствах при допира й с моята,или просто си въобразявах.Нямаше как да усетя през материята на блузата,с която бях в момента.Това обаче не трябваше да ме притеснява,тъй като отговорът на въпроса й изискваше добре обмислен отговор.
Разбира се,че бях добре,но...Не можех просто да изръся,че тази температура на тялото си беше нормално като за върколак.
-Аха...Просто,започнах да се потя от толкова напрежение.Имам чувството,че коридорът ще се пръсне по шевовете,толкова е препълнен.-Обмислих факта да се отдръпна малко,но и без това нямаше мърдане,така че се отказах.Усмихнах се в отговор на тревожният й поглед и побързах да сменя темата.
-Надявам се,че студеното и влажно време не те плашат...Къде живееше преди да дойдеш тук?
Върнете се в началото Go down
Елинор Байлс
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 101
Join date : 29.05.2011
Age : 22
Местожителство : Севлиево

Character sheet
Име на героя:: Елинор Мери Байлс
Възраст:: 17 години, родена на 29 Май
Раса:: Човек

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Нед Юни 05, 2011 12:17 pm

Не исках да си спомням нищо от детските си години. Да, знам, имах и хубави спомени, но всеки път, когато се почувствах щастлива, когато всичко се наредеше, сякаш съдбата се намесваше и разрушаваше всичко. И най-лошото е, че и другите около мен страдаха, бяха въвлечени с мен в това. Имах чувството, че съм прокълната или нещо подобно..
И все пак реших да отговоря, но без да му разказвам всичко. А и надали щеше да ми повярва..
- Родена съм в Лорънс, Канзас.. Но, ъм, след като родителите ми починаха.. със сестра ми се преместихме тук, в Форкс..
Усмихнах му се и побързах да сменя темата, не исках да я задълбочаваме.
- Ами, ти? Предполагам си роден и израстнал тук..

_________________
Sometimes we except more from other becouse we would
be wiliing to do that much for them.
Върнете се в началото Go down
http://thehost-rpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Нед Юни 05, 2011 12:31 pm

Като видях посърналото и лице веднага съжалих,че бях повдигнал въпроса за миналото й.Изглеждаше сякаш не иска да говори за това:предполагах,че нещата които бе преживяла не бяха тъй розави,както всеки на тази планета мечтаеше.
Оказах се прав,не че от това което ми сподели разбрах всичко,но тя прецени че ми е достатъчно.Исках отново да върна усмивката на лицето й,за това се поразрових в съзнанието си за нещо,което да приповдигне настроението й.Все пак аз бях този,който и го развали.
-Така е,дори не съм напускал родният си край често.-ухилих се,а една от сестрите профуча покрай нас,бутайки инвалидната количка на един старец.-Всъщност аз съм от резервата,който споменах преди малко.Ла Пуш...сигурно си чувала за него.
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Чет Юни 09, 2011 1:40 am

Мина известно време може би около час два преди Клеър да
дава някакви признаци че се събужда.Постепенно момичето се връщаше в
съзнание.Девойката много бавно си отвори очите и отначалото се паникьоса че
доста премежено вижда но бързо се поуспокои наум с причината че още не се е
дошла съвсем на себе си.Чувстваше се ужасно.Главата ужасно и я болеже сякаш е
била прекалено.Цялото и тяло я болеше опитваше се отчаяно да се помръдне но без
успех.Тези нейни опити и костваха доста болка и енергия а тя нямаше никаква
останала такава за първи път от доста време се чувстваше ужасно слаба и
безащитна.Момичето беше като в шок не знаеше къде се намира и не си спомняше
какво бе станало преди да припадне.След няколко минутки осъзна че есе намира в
болницата в специална стая .Цялата стая бе бяла чак плащешо и очевидно никой
нямаше нито лекар нито пациент или някой друг което леко стресна момичето
незнайно защо.На Клеиър и се догади когато подуши ужасната миризма на спир
смесана с белина тя сбърци своя нос и немощно сложи едната си ръка върху
устатата си за да се спре да не повърне но в крайна сметка не успя да издържи и
повърна върху мраморния под след което се облегна на възглавницата си и се
опитваше да остане будна явно лекарите и са и дали преспивателно незнайно
защо.Спомените на Клеър бавно се връщаха тя се сети че преди това да се случи
тя бе на плажа до близкия резерват заедно с Моли и Имбри.Клеър още стом се сети
за Ембри изпадна в паника и започна да се претиснява за него какво е станало с
него къде е да не ми се е случило нещо лошо и най-важното дали е бил свидетел
на това нейно падение ако е присъщвал сто процента ще се е разтревожил много
при това а тя точно това не иска не иска да му бъде бреме и да му създава
излишни тревоги и проблеми.Наум тя се наруга каква слабачка и глупачка е че
заради това че не можа да се контролиа емоциите е предизвикала огромна
паника.Искаше и се да разбере какво е станало с Ембри да го увери че нищо и
няма и някаси да го убеди че е припаднала от недоспиване или нещо такова но не
знаеше как не знаеше дали той въобще я е докара дали е тук и въобще къде се
намира а и сега не можеше защото б в окаяно състояние.От тъмните и мисли които
в момента и минаваха през главата и от очите на Клеър се пророниха сълзи.Клеър
искаше вече някой да влезе в проклета стая не понасяше да бъде задълго сама но
явно трябваше да свикне с това понеже навярно стеше да живее тук така.Момицето
реши да стане да потърси няко лекар да
го помоли да я пусне да се прибере затова с мъка се отви след което бавно стана
и подпирайки се за леглото стана и се изправи .Обу някакви бели чехли и започна
да върви ,но някъде по средата на стаята Клеър получи спазъм в корема който я
накара да падне на колене .Коримът и страшно и болеше едвам се удържа да не
почне да вика сложи ръката си на него и здраво стискаше корема си молеше се
най-накрая и да мине но вместо това внезапно момичето започна доста шумно да
повръща.Усещането беше изключително неприятно за Клеър не усещаше нищо цялата внезапно беше се
вцепелинила.Клеър легна на пода понеже
не можеше да се движи и усети нежния студен допир на пода който стипаше
необичайно горещата и нежна коса.Момичето още малко стеше пад да изпадне в
несвяст като малко преди това забеляза че в повърнатото от нея има малко
количество кръв и усети че от носа и се стича тънка струйка кръв след което бавно отново губеше съзнание но можеше
да се закълне че бе видяла някакси да
влиза красив рус ангел който явно е беше явно шокиран от гледката която
заварваше и забеляза как през лицето ми
минават различни емоции от загриженост до безпокойствие.Няколко сестри панически
влязоха тук и сложиа вече изпадналото в несвяст момиче и започнаха майчински да
кръжат около нея а доктора и нещо и правеше.След известно време в стаята дошъл
явно чул цялата шумотевица Ембри .
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 10, 2011 8:37 am

Времето течеше така бързо,особено когато се появи Елинор.Разговаряхме и се смеейме един на друг,което много подразни останалите в чакалнята,от което самият аз бях адски доволен.Макар и в тягосната обстановка,в която се бяхме запознали,говорехме за нещата,които ни вълнуват и интересуват.
Дори това чакане да беше дългоминутно,но в приятна компания,наругах себе си наум,че съвсем бях забравил за Клеър.Момичето,което чакаше Нора,трябваше да се върне бързо,но явно денят в който бяхме попаднали тук,наистина бе много претоварен.
При мисълта за Клеър отново ме обзе тревога,а лошото бе че предадох това чувство и на Нора.Многократно се опитах да попитам за състоянието й,но никой не си направи труда,дори да ме излъже ако трябва.Отново единствената им молба бе да изчакам,което почти ме докара до ръба на нервна криза.А при мен това се изразяваше в...ами,последствията са огромен сив вълк,тичкащ и зъбещ се наоколо.
Бе настъпило тягостно и задушаващо мълчание,незнайно защо.Елинор бе погълната от някакво съобщение в мобилният си телефон,а аз кършех пръсти и забивах ноктите си в скалпа.Изведнъж в коридора настана някаква дандания,включваща крясъци и разнасяне на различни лекарски посуди.С изненада установих,че всичко това се случваше от към стаята на Клеър.Без да се колебая,скочих на крака и забързах с мутренска стъпка натам.
-Настоявам да ми обясните какво става!-обърнах се към една от сестрите,опитвайки се да надзърна през отворената врата.
-Господине,не сте чак толкова близък роднина,нали.?
Сключих вежди.Щях да съжалявам за това по-късно,но не приемах това да стоя в неведение и просто да ЧАКАМ.Изтиках сестрата на страна и с две крачки се вмъкнах в стаята.Почти се хванах за главата,гледката която видях не бе никак приятна.
По пода имаше някаква странна смес,което описание бих спестил,така че минах направо на Клеър.Явно случаят се беше усложнил,не беше просто припадък,защото доктор Кълън се бе отзовал и бе взел нещата в свои ръце.
-Ембри..-погледът на Клеър се бе натъкнала на мен,но споменаването на името ми не ми помогна особено,тъй като с това бяхме привлякли и вниманието на целият персонал в стаята,включително и на сестрата,която така грубо бях изблъскал от вратата.
Усмихнах се на Клеър и отново повторих това,което най-много ме касаеше в момента.
-Какво се е случило?Как е Клеър?!
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 10, 2011 3:35 pm

Този път момичето бързо се съвзе в съзнание.Когато това
стана тя се чувстваше като че ли малко по-добре макар че бе все така изтощена и
тялото адски я болеше все едно някакъв валек е минал върху нея.Тя отвори очи и
видя че русия ангел който бе видяла преди да припадне явно е лекар.Лекарят се
казваше Карлай и в момента я преглеждаще доста усилено.Младия лекар даде на
Клеър да пие различни хапчета ,които би трябвало да и помогнат както и
инжиктира няколко спринцовки с доста странна бяла течност.Клеър определено не
се чувстваше никак комфортно ,но не мислеше да хленчи като някаква лигла затова
стисна зъби и изтърпя всичко на което беше предложена все пак това беше за
нейно добро.Не след дълго въпросния лекар я вкючи на системи да и прелива едновремено
клюкоза с което челеше да и подсили
организма и кръв понеже бе загубила голямо количество кръв.След това лекарят
нежно и се усмихна и каза.


-Е Клеър ще се наложи да останеш няколко дни тук под
наблюдения ще се наложи да ти направим няколко изследвания за да се уверим че всичко е наред.Как се
чувстваш?-момичето за първи път бе чувала гласа на лекаря неговия глас бе като звън от камбанка
момичето известно време стоеше като идиотка без да продума и думичка захласнала
се по гласа на магнетичния лекар ,но бързо се окопи и с слаб глас каза.


-Ами имала съм и по-добри дни ,но като че ли се чувствам
малко по-добре отпреди.Лекарят се усмихна и каза че се радва понеже като е
престигнала тук е била в доста тежко състояние преличала е на същински труп.Когато
Клеър попита кой я е довел доктора каза че Ембри я е докарал от което цялата
почервеня.Момичето страшно се претисни чудеше се как ли е Ембри и се обвиняваше че заради себе си
най-вероятно е докарала огромна претиснение на Ем и излишно го е поставила под
напрежение.докато мислено се претисняваше за Емри и това как е вазприем това
което се случи докторът и зададе въпрос.


-Да те попитам някой
от твоето семейство да е страдал от някаква болест наследствена или нещо
друго.-девойката се сети за майка си и за нейната болест болезнините спомени
внезапно изплуваха в съзнанието си и Клеър колкото се опита да се овладее да не
се издаде да не претисни милия лекар не можа напълно.Очите и се замъглиха и две
сълзи се отрониха от очите и тя погледна с доста тъжен поглед лекарят и каза.


-Да майка ми имаше злокачествен рак.-след което момичето
шумно преглътна и с мъртвешки глас каза:


-Мислите ли че би могло да имам рак.-след което се съзарца в
изражението на лекаря който беше доста посърнало и разтревожано .


-Има такава
вероятност но да не пребързаме с заключенията не можем да сме сигурно
докато не направим тези изследвания.Аз по-скоро мисля че се държи на нещо друго.Твоята
имунна система е доста остлабнала както и организма ти.Това се държи на стреса
които си преживява и на нещата които си минала.А и е очевидно че ти не си
грижиш много за здравето си което не е редно трябва да си обръщаш повече
внимание на себе си стом искаш да помогнеш на сестрите си и брат си.-след което
момичето го погледна с страшно очуден поглед.


-Чакайте вие познавате семейството ми но откъде?-лекаря се
усмихна.


-Аз бях близък приятел с баба ти тя ми е разказвала за вас и
след нейната смърт дочувах разни неща от общи познати.-след което лекаря
направи пауза и леко докосна ръката на девойчето което леко я стресна понеже
ръката му беше необичйно студена но си го обесняваше това че тя не е добре в
момента и всичко и се вижда гореща.


-Клер нещата ще се оправят ако имаш нужда от нещо от каквото
и да е било могеш да ми кажеш аз и моето семейство ще направим каквото е
необходимо.-след което и се усмихна добръсърдечно.


-Благодаря много мило от ваша страна.-та Клеър и стана
страшно неудобно и сконфузно не очакваше въобще това да стане.Чудеше се защо
след като баба и лекаря и семейтвото му са били близки защо не е говорела за
тях.Имаше толкова много въпроси които имаше да зададе не момента не беше никак
подходящ когато се опррави стеше да си ги зададе.-след което чу лекаря да
казва.


-Е мисля да те оставям да…след което Клеър видя че лекарят
замръзва на място целият се вцепени и лицето му придоби шокирано излъчване след
което се преближи до нея и я попита.


-Клеър този белег като ухапване кой ти го е
пречинил.-момичето не се усещаше за какво говори но след като видя че ръката на
лекаря е до нейното рамо където стоеше въпросния белег .


-Ами честно казано колкото и странно да звуци не се сещам
откъде имам този белег и кой ми го е пречинил.Белега прелича на захапка най-вероятно е някакво животно да ме е
ухапало.


-Разбирам.-каза лекарят като че ли обаче си прикриваше
безпокойствието което го бе обзело така неразбираемо за Клеър.Клер видя че
Ембри стои като препариван видимо претиснен .Тя
му се усмихна плахо след което с видимо развеселен и радостен глас каза
името му но преди още да си е довършила това каквото имаше да му казва той е
прекъсна и се обърна към Карлайн.


- Какво се е случило?Как е Клеър?!-лекарят като че ли се
колебаеше какво да отговори на Ембри .Той каза не Клеър че ще излезе за малко
за да поговори за нея и че след малко ще се върнат и той излезе подпутвайки
леко нерното момче някъде извън стаята
вероятно на някое забупатно място където никой нямаше да ги прекъсва а
междврумено момичето заспа явно от боуспокояващато което и даде Карлай.


………………………………………………………………………………………..














След като се отдалечиха достатъчно за да не ги чуят Карлай
каза.


-Клер се подобрява
сега е далеч по-добре за разлика отпреди няколко часа.Ще остане за
известно време в болницата под моето наблюдение и ще и направя няколко
изследвания.Може да се окаже че тя също като майка страда от рак в това не мога
да бъда сигурен докато не направя тестовете може просто организмът и да е доста
отслабнал поради стреса през който
преминава а и заради нехайното си отношение към собственото си здраве.Прекалено
много мисли и се тревожи за другите за сметка на което пренабрегва себе
си.-Карлай замалко престана да говори и
забеляза как Ембри се смразява от ужас.


-Но истината е че друго ме претиснява дори и повече.Ембри
докато преглеждаш Клеър забелязах че има белег сравнително от скоро от ухапване
от вампир.Очевидно е че някой я е спасил като е измукал отвората от там
претиснява ме че може би същия или същите вампири ще погнат Клеър отново ако
разберат че се е върнала тук бих искал да я наблудаваш да не се отделяш от нея
ако може аз ще направя каквото мога за да я подсигуря заедно с семейството
ми.Навярно ще ме попиташ защо казвам че ще се върнат за нея че са били няккави
номади които са я нападнали понеже ибила на пътя и но не е така.Нейната баба
беше много специална жена знаеше всичко за нашия и вашия като цяло мистичния
свят тя не казваше нищо на близките си защото искаше да ги предпази.Същите
въпросни вампири които не знам дори как изглеждат я убиха неумислено всъщност
целта им е била Клеър понеже явно представява някаква опасност за тях .Нейната
баба я е спасила някакси но с огромна цена това донякъде обеснява защо тя не си
спомня нищо за този случка откъдето е получила белега ,но съм сигурен че
дълбоко в нейното подсъзнание го помни и рано или късно това ще се отключи и
незнам как ще риагира като си спомни.
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 10, 2011 5:10 pm

Попивах всяка дума,излязла от устата на Каралайл Кълън,а думите,които кадифеният му глас прознасяше,достигаха до ушите ми с гръм и трясък.Втрещих се от цялата тази история,която бе преживяла Клеър и се погнусих от мисълта за това,което можеше да й се случи в бъдеще.Постарах се да остана безизразен,вампирите бяха единствените ми кръвни врагове,но в момента разговарях с член на семейство Кълън,на които се носеше същата вампирска слава.Е,поне сред върколаците.
Изпитах силно съжаление към Клеър.Умът ми трескаво заразсъждава на вероятността тя да бе станала вампир.Тогава сигурно никога не бих разговарял с нея както този следобед на плажа,дори никога не бих и предложил помощта си ако изпадне в нужда.Но може би ако тя бе станала вампир щеше да е по-добре.По-добре,за да може да се спаси от вероятността да бъде болна от рак.В главата ми се загнезди идеята доктор Кълън да я ухапе и превърне още сега,веднага,но след няколко минути се опомних и осъзнах,че това е абсурдно.
-Имате думата ми..Ще се погрижа Клеър да остане такава каквато е.-Кимнах за да потвърдя думите си още веднъж.Усетих,че гласът ми трепери,борещ се с всичките емоции,натрупали се в мен за деня.Бавно обърнах гръб на доктора и тръгнах обратно в чакалнята.Нямах сили отново да зърна Клеър,в това състояние и нясно с опасността,която я грози.Знаех,че ако исках да й помогна,трябваше да уведомя останалите от глутницата,нещо което щях да направя веднага щом ми се отдадеше възможност да напусна тази отвратителна сграда.
Нора все още бе там,стоейки в очакване..Свлякох се на стола до нея и забих поглед в краката си,докато се борех с напиращия гняв у себе си.
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 10, 2011 6:04 pm

Момичето се събуди от съня си с невороятни писъци и
крясъци.Тя си бе спомнела нещо нещо което някакси бе забравила спомен който е
останал много надълбоко с съзнанието си и най-накрая изплува на
повърноста.Момичето цялата трепереше но не от студ ,а от ужас.Цялата се потеше
обилно типично в нейн стил и хлипаше още малко стеше да се развере добре че
никой от докторите не беше в стаята иначе стеше пак да я упоят.Не можеше да
повярва че това е истина че заради нея баба и е мъртва.Вече си спомняше деня
всякаш беше вчера бе отишла този път самичка в баба си на гости понеже тя беше
болна и нямаше кой да се грижи за нея и родителите я изпратиха понеже те са
прекалено заети и не могат да отидат при нея.Баба и беше тежко болна и макар че
отказваше помощ от който и да е било като видя любимата си внучка да идва сърце
не и даде да я отпрати и реши тя да
остане при нея за известно време да се грижи.Клеър полагаше доста грижи за нея
никога не я оставаше сама .Баба и опитваше да не и показва колко е зле всъщност
защото така стеше да я разтвои още повече а вместо това се опитваше да бъде
весела и вечно усмихната усмивката не и слишаше от лицето.Веднъж баба и и
разказа история относно вампирите и техните естествени врагове за върколаците
тогава момичето не бе сметнало че това са е истина а че просто са приказки
някакви митове които баба и ги разказваше за да и отвлече вниманието и.В деня
който така злополучно станаха нещата баба и я беше пратила да куп и от близкия
град лекарства понеже вече са на привържване но изрично и беше казала да не
отива в Сиатъл понеже много лоши работи ставали там но момичето не послушава
съвета на баба си понеже едно че бе прекалено любопитна да види сто за град е
това никога преди не бе ходила там и бе прекалено вазълнуване че ще отива в
друг град освен в Форкс самичка иа и не приемаше предопреждението на баба си на
сериозно мислише си че прави от мухата слон.Та след като тогава отиде в Сиатъл
момичето първо поразгледа града след което бе отишла в най-близката аптека
откъдето купи лекарствата след което тръгна към най-близката спирка където
стеше да чака автобус за форкс.През цялото време докато вървеше към мястото
имаше чувството че някой я следи постояно и побиваха стъпки имаше някакво
предчувствие че нещо лошо ще се случи но си казваше че просто е параноична
.Почни беше стигнала до мястот когато двама свръх красиви същества я бяха
пресвестнали.Бяха мъж и жена на около 20 години и двамата бяха руси с червени
очи и изключителна бледа кожа която изглеждажа твърда като гранит.Момичето се
стресна от външния вид изглеждаха доста враждебно но не се подаде на
паниката която се засилваше в нея а
просто ги заобиколи и забърза крачка.За нейна огромна изненада те бяха пред нея
отново а тя въобще не чу кога въобще са направили крачка.Момичето с ужас
установи че всичките легенди които баб и е казвала са били верни .Тези красиви
същества всъщност са вампири които се готевха да я убият за да задоволят
жаждата си.Момичето се чудеше ккаво да направи нямаше смисъл да вика понеже никой
нямаше да я чуе а и какво ако някойя чуе само стеше да предизвика лоши неща не
можеше да ги пребори или да им избяга момичето бе претиснато до едно дърво от
двете същества момичето я вдигна в въздуха с лекото и я захвърли на другия край
на пътя.След това отнова я хвана но този път за гушата и преди да я захапе и
каза че тя притежава някаква сила която заплашва съществуването и както и на
нейния клан че трябва да я убие преди тя да е убила тях.Тя немаше за представа
за какво говори тази кръвопийца какво специално може да има вея каква
скрита сила.Вампирката стеше да я захапе но русия вампир се появи който явно
искаше да не приключват толкова бързо с нея искаше да си поиграе с нея макар че
русата не бе съгласна с него но все пак се съгласи.През цялото време вампирите
я мятаха удряха естествено не чак толкова силно да я убият но да счупят някоя
кост да .Доставиха им удоволствие да гледат как се гърчи от агония накрая вампира заби острите си като бръшнач зъби в
рамото и почна да и пие кръвта стеше да и източи цялата кръв.Момичето
безмислено се опитваше да се освоби и викаше .Тя си мислеше че ще умре но отникъде се появи баба .Тя и казваше
да избяга докато имаше въжможност но Мери не я слушаше искаше да спаси внучката
си независимо каква ще е цената която трябва да плати.Само с един жест от
своята ръка тя накара вампирите да се гърчат в агония след което се зае да ги
убие.Първо се погриши с русата кръвопийца за разбройки нея вече я нямаше бе
изгоряла до гости от нея бе останало само пепел.Мери стеше да направи същото и
с вампира но той вече се бе установил и я издебна отзад и я захапа.Клеър отчаяно
викаше за помощ беше направо ужасено любимата и баба убита от това гадно
същество а тя не можеше да направи нещо не можеше да я защити баба и бе умряла
заради нея.Младежа стеше да направи същото и с нея но той дочу че някакви хора
идват и си тръгна а Клеър припадна понеже бе загубила доста кръв и цялото това
преживяване и бе дошло в повече.


…………………………………………………………………………………………….


Клеър се гърчеше в болничното си легло от мъка и агония.Не
можеше да повярва че заради нея баба и се е жертвала.Искаше и се да беше умряла
вместо нея да умре .Чудеше се защо всичко и се случва защо губи любимите си
хора по такъв начин защо тя е жива а те не.Момичето искаше да си отмъсти на
този мръсен убиец да го намери и лично да го разкъса ако ще да и коства живота
.Внезапоно момичето се почувства силна сдоби с някаква сила тя стана от болничното
легло и започна да чупи всичко сто види докато накрая не се успокои и просто се
строполи на земята и сложи дланите си върху лицето и започна а да плаче.След
известно време момичето най-накрая спря да плаче и започнаха да и се изясняват
някой неща.Нейната баба Мери за да направи това нещо с вампирката значи е
притежавала някакви сили затова доктора и беше казала че баба и е специална
.Внезапно Клеър си припомни студения допир на доктора неземната му красота и
стигна до извода че той е вампир което я шокира .Момичето не можеше да повярва
че този мил и загрижен човек всъщност не е такъв а вампир.Преди да побеснее тя
започна да спори вътрешно сама с себе си че той и неговото семейство трябва да
са различни че ако е бил като другите нямаше да работи тук и да помага на
хората .Казваше че не е убиец но за нейно съжаление не можеше да бъде толкова
сигурна за това.Момичето просто не знаеше какво да мисли за един кратък миг
всички представи които е имала бяха разбити брутално.Клеър издаде ужасен вик
когато се сети за нещо.Ембри това момче което бе толкова необикновено и някакси
мистериозно сега се сети защо и се стори при първата им среща така различен от
останалите потаен защото е върколак.Всичко се вързваше необичайната му топлина
на кожата израженията му сякаш спори с някой и в действителност е спорил с
някой потеже върколаците могат да си разговарят мисленно неговата потайност.На Клеър това вече и дойде
в повече не можеше да повярва че всеки тук
е някакъв какъвто не е .Тя искаше да избяга да избяга от тук да избяга
от това проклето градче да не се завърне никога тука.Тя стане излеше от стаята
и започна да бяга накъдето и види окото мина през чакалнята където набързо
мерна Ембри който седеше до някакво момиче и той изглеждаше доста шокирана като
е видя да бяха като побъркана.Тя си каза на себе си да не поглежда назад да не
си помисли да си връща обратно каквото и да става да не спира да бяга но
изведнъж усети че някой вече я беше хванал в схвадка която наподобяваше
прегръдка това беше Ембри навярно е
хукнал да я гони след като я видя че тича да излиза от болницата.Клеър отчаяно
се опитваше да се освободи да се измъкне
но не можеше той беше по-силен.Горещи сълзи се рониха от очите и.Той и говореше
нещо опитвйки си я успокои но безуспешно това само я разгневи и я накара да
каже:


-Защо ,защо го правиш това какво ти пука за мен не съм ти
никаква непозната съм защо толкова ти е грижа за мен или по скоро искаш да се
угостиш с мен.Знам какъв си ти си върколак която просто наранява другите които
ги дебне и се прави на техен пирятел и накрая ги изяжда за да задоволи
извратените си нужди.-момичето усети как схватката някакси отслбна обърна се в
лице към него и видя че тойя гледаше като поразечн от мълния а тя него с
разгневени но някакси тъжни очи които бяха насълзении каза:


-Защо се влюбих в теб.
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 10, 2011 6:49 pm

Долових,че Нора е любопитна,за случилото се в болничната стая.От начало смятах да си държа устата затворена,исках тя първа да ме заговори,но исках да го направи след като гневът ми премине.В противен случай тя и всички присъстващи щяха да си навлекат големи неприятности.
Усетих,че подвластен на гнева,отново се отдавам на вълчото в себе си...Аз не исках да нараня Нора.Как въобще ми беше минало през ума.
-Положението никак не е розово.-промълвих и най-накрая.-Ама никак.Изпитах нужда,че мога да споделя с нея и се впуснах да разказвам за случилото се преди малко.Разбира се,това между мен и доктор Кълън щях да го пропусна.
Почти бях привършил разказа,когато нещо привлече вниманието ми.Клеър се бе измъкнала от стаята си,явно имаше нужда да поговори с някого или пък и трябваше помощ,но впоследствие се оказа друго яче.След като няколко секунди се взираше в мен и Нора,хукна към стълбището и се втурна да бяга.
-Какво прави?-хванах се за главата и на бегом тръгнах след нея.На това момиче наистина му се бе насъбрало в повече,а аз в последно се мислех за нещастен.Не разбирах какво я бе накарало да напусне стаята ридаейки,но скоро щях да разбера.
Клеър наистина плачеше...Макар да имаше голяма преднина,успях да я настигна бързо и долових хлиповете й.Още по-лошо бе,че се втурна да бяга през гората:беше ми възложено да я опазя от онези,които застрашават живота й,а тя сама отиваше при тях.Кой знае,може би в този момент вампирите също да се мотаеха из гората.
Когато я настигнах малко грубо я сграбчих в схватката си,но все пак успях да спра това,което бе намислила.Опитах се да я успокоя,но моите думи не бяха нищо в сравнение с това,което тя ми каза.
Емоциите в мен забъркаха странен коктейл с привкус на изненада и гняв.Клеър също бе не по-малко ядосана в този момент.
-Какво говориш?-бе първото нещо,което успях да изтърся,след като се посъвзех от шока.
-ЗАЩО...-изкрещя отново,а хлиповете й преминаха в истерични крясъци.От къде можеше да знае за същността ми?!Реших да избегна потвърждението на всичко наговорено ми до сега.А фактът,че беше влюбена в мен?!Никой не ми беше казвал такова нещо преди.Предположих,че е от лекарствата,с които я бяха упоили.
-Клеър,ние сме приятели,но...Познаваме се едва от часове,сигурна ли си че..?-Погледнах я как се гърчи в краката ми,но погледът й не се отделяше от лицето ми.-Сигурно е от лекарствата,не може да си влюбена в мен.Ела,ще те върна в болницата.
Страхувах се,че отказът й беше категоричен:изтика ръката ми,която искаше да я изправи на крака,с всичка сила,не че усетих някаква болка,но усещах че понякъкъв начин аз я бях наранил.
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Пет Юни 10, 2011 8:22 pm

Клеър осъзна че се е изпуснала но беше прекалено ядосана за
да се почувства глупаво че е кажала това на глас.Естествено отговора на Ембри
не е изненада та кой би се влюбил в такова невротично същество към нея по –скоро
би изпитал жал към нея.Клеър не знаее какво и предизвиква гнева повече това че
Ембри не изпитва същите чувства което си е съвсем логично тъй като се познават от
скоро или това че живее в свят изпълнен с чудовища и мистерии и Ембри бе едно от тези
същества също така изпитваше гняв към онзи вампир който уби баба и.Тя се
надяваше той да я намери за да може по-бързо да си разчисти сметките с него да
го убие за да не пречинивя на никой човек подобно нещо дори ако трябваше да
умре не и пукаше поне баба и ще бъде отмъстена.За кратък миг момичето спадна на
пода и седеше така за известно време.Ембри подаде своята ръка тъй като явно
искаше да и помогне и да я върне обратно в стаята и ,но Клеър беше прекалено
гневна и горда в момента за да го послужа и вместо това с все сила му изпбта
ръката като се надяваше да му причини болка но надали е успяла тъй като той е
доста силен даже не би усетил този удар.Момичето стана и погледна Ембри в очите
след това с доста високомерен и сериозен тон каза.


-Мисля да си вървя не ме последвай или ще си платиш не се
опитвай да ме спреш или да ме върнеш в болницата само ще си загубиш времето
вълце.-момичето за кратко спря да говори и се загледа в момчето който явно беше
едновремено разтревожан ,шокиран и гневен тя се мразеше че това му казваше но
нямаше никакъв избор не искаше да го замесва в своите си неща и да му предизвиква
още главоболия.


-Нямам нужда никой да ме защитава още по-малко върколак
убиец може да изглеждам силна но-повярвай ми няма да повярваш колко съм силна
всъщност.-След което го погледна колкото се може злобно и понече да дръпне
входната врата на болницата когато Ембри я хвана ръката и я стискаше с страшна
сила това причина болка на момичето но тя не го показа само стисна зъби.Тя
вдигна очи и видя че той целия трепери едвам се въздържаше да не се
трансформираше още сега.Тя леко се стресна не заради факта че като се
трансформира ще я нападне и по-вероятно ще я убие а защото другите ще го видят и ще го преследват до дупка.искаше и някакси
да го поуспокои но неможеше да си позволи точно сега да бъде мека с него
момичето каза.-


-И сега какво мислиш
да направиш Ембри да се трансформираш тук и сега пред всики и някой да пострада
не бъди глупак така ще навредиш на себе си не си заслужава заради твоите
моментни емоции да направиш нещо за което съжеляваш после.Не се претиснявай за
мен ще се оправя всъщност сега се чувствам по-добре.Кажи на доктор Кълън че съм
добре и че няма нужда да прави тези изследвания. –защото без това няма да живея
дълго си помисли момичето наум.-имам сметки за увреждане в момента така че не ми пречи.-след което
момичето успя да отмести ръката на Ембри от китката си .Клеър не можа да се въздържи и погали
бузата на Ембри съвсем леко след което каза.


-Съжелявам за всичко.Сбогом Ембри.-и момичето с бутна вратат
на болницата и с всички сили се затича
към гората без да се обръща назад но усешаше че той още я наблюдаваше
разкъсвайки се да овладее емоциите си
които напираха в него и най-вече своя гняв.
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   Съб Юни 11, 2011 8:53 am

Така познатите вибрации на трансформацията минаваха през всяка точка на тялото ми.Едва се сдържах да не се пукна по шефовете и да приема съвсем друга форма:спомних си колко пъти това ми бе помагало да се успокоя,тичането във вълча форма ми се отразяваше много добре.
Продължавах да се взирам в Клеър,която се отдалечаваше все повече,но не помръдвах.Запитах се струваше ли си да тичам след нея,след като тя ясно ми натякна че няма нужда от помощта ми.Щях да приема всичко друго,излязло от устата й,но убиец?!Започнах да се съмнявам,че всичко наговорено ми от нея е страничен ефект от всичките антилиотици,с които я бяха натъпкали.
-...къде отиде пациентката?Момче,чуваш ли?!-няколко души,с якета,на които пишеше ОХРАНА,се бяха скупчили около мен,а един от тях крещеше в ухото ми.Явно от доста време са ми задавали въпроси,докато реагирам.Не им казах нищо,те сами проследиха погледа ми и щом съзряха Клеър,хукнаха след нея.
Няколко секунди по-късно успях да се отлепя от вратата,тъй като правех навалица и пречех на движението.Усетих,че някой ме наблюдава:огледах се наоколо и разбрах кой.Доктор Кълън ме пронизваше с очи:погледът му бе спокоен,но знаех какво си мислеше.Секунди по-късно се вмъкна в една от стаите,а на мен не ми остана друга възможност освен да се върна при Елинор.
Докато влачех крака към чакалнята,си възложих задачата да избия всичко,което ми каза Клеър от главата си: дори факта,че е влюбена в мен.Харесвах я,но не мажех да имам нещо общо с някой,който ме смяташе за лош човек.Мисията ми като върколак бе съвсем различна.
Изненадах се,когато заварих Нора и приятелката й да си събират нещата.Явно вече нямаха никаква работа тук.Както и аз.
-Тръгваш ли?-вече по-спокоен,успях да се усмихна.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: В болницата   

Върнете се в началото Go down
 
В болницата
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight Saga RPG :: Forks :: Болницата-
Идете на: