Twilight Saga RPG

When you can live forever, what do you live for?
 
ИндексРегистрирайте сеВход
Времето:

Облачността над страната ще бъде предимно значителна, ще има превалявания, на повече места в следобедните часове, а в малки градове като Форкс ще превали убилен дъжд.

Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад, предимно слаб.  В планините времето ще бъде облачно и мъгливо. Ще вали дъжд, в следобедните часове придружен с гръмотевици.

Посещения:
free online dating siteFree web counter
Dating
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 10, на Съб Май 07, 2011 7:18 pm

Share | 
 

 Къщата на Клеър Стивънсън

Go down 
АвторСъобщение
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Къщата на Клеър Стивънсън   Вто Юни 14, 2011 3:01 am

Къщата се намираше в центъра на града.Къщата е построена отпреди 100 години и затова дизайна е доста старамоден за сегашното време Човек не би се загледал в нея понеже сравнение с другите къщи е доста невзрачна и малка.Къщата бе боядисана в кафяв цвят който сега е леко избелял.Врата е направена от ясен ,а някои от кирамидите липсват били са откраднати от местниците крадци.Има малка градинка Има пет стаи и е доста просторно и уютно човек би се почувствал като у дома си.Вътре къщата е обзаведена в английски стил.
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Вто Юни 14, 2011 3:14 am

След известно време момичето се свести и видя че огромните
върколаци които преди време бяха тук вече ги няма.Момичето отначалото си помисли
че просто е бълнувала или сънувала след като е припаднала следствие от
изтощителната битка за оцеляване която бе водила до преди малко.Но самата тя не
си вярваше в това.Първо,защото вълците не могат да достигат такива
размери,втора защото тези същества не преличаха на животни бяха твърде
интелегетни за да са вълци.Тя си спомни как любопитно я гледаха някак
изненадано и чудато сякаш се чудеха за нещо а и третата причина която я караше
да мисли че това бяха върколаци,защото знаеше за съществуването на тези митични
същества както и на още други подобни същества които до скоро си е мислела че
не съществуват.На Клеър и се стори един от върколаците познат.По специално този
който я подбутваше и скимтеше отнякъде неговите огромни кафяви топли очи
преличаха също като на Ембри.Клеър знаеше че той е върколак но мислелше че е
единак ,а не че е част от глутница никога не и бе минало през ума откакто откри
истината но това е напълно въжможно.Тя предполагаше че тези върколаци са от
близкия резерват Ла пуш само не можеше да си обясни едно как е започнала цялата
тази лудост кой е създал първия върколак и ако няма създател а просто го носят
в себе си нещо като ген който се предава от поколение на поколение то какво е
накарало този ген да се отключи.Момичето
стеше още да става и да си мисли разни работи и да си вади изводи но
усети силния вятър който я шибаше по лицето и тялото което естествено и
претисняваше известна болка .Времето се бе критично променило.На небето облаците
бяха станали повече и по-тъмни.Вятърът се усилваше ,а времето ставаше по
студено стеше да вали.Клеър реши по скоро да се пребира понеже скоро не само
стеше да завали но и да си стъмни ,а не иска по това време да е сама в гората в
къщата която вече е нейна стеше да се почувства в безопасност малко или много.След
няколко минути момичето вече стоеше пред
верандата на своята малка и старамодна къща.Момичето взе от верандата ключа
отключи врата и влезе.Първото нещо което направи след като се прибра е да си
вземе един хубав горещ душ понеже бе измръзнала доста като седя толкова време в
студената гора а и беше доста мръсна.След около двайсетина минути вече бе
готова.Набързо се оправи след което отиде в банята за да вземе малката аптечка с която стеше да изклекува своите повърностни
наранявания и драскотини които имаше по ръцете ,краката и около
бедрата.Девойчето бе вече превършило и реши да отиде в скрита библиотека на
баба си.Преди време тя и беше казала че оттам ще си отговори на въпросите които
я интересуват и ще и обясни някой неща.В библиотеката беше доста плашно и
мръсно не беше посещавано от доста дълго време.Момичето изпадна в възторг като
видя колко много книги има по остарелите рафтове колко дневници и бележки тя
взе няколко книги които и грабнаха вниманието след което излезе.Момичето легна
на своя мек диван и започна в захлас да
чете книгите които си взе.Момичето научи от малкото от което бе прочела доста
важна информация и неща както за своето минало и история така и за мистичните
същества които по рано е смятала че не съществуват това число са вампирите и
върколаците.също така бе прочела няколко легенди от местното племе.Момичето
продължаваше с интерес да чете и да запишва в своя дневник по-важните неща .Клеър
почти се бе унесла в сън когато внезапния звън и леко почукване на верандата я
разсъни.Тя плавно стана и отиде да отвори.Девойката отвори вратата и замръзна
на място не очакваше точно той да
е.Момичето стоеше като статуя и не знаеше какво да каже само кажа с плах глас.


-Ти откъде знаеш къде живея?
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Чет Юни 16, 2011 5:22 pm

Припадъкът на Клеър не изненада никого.Аз самият се притеснявах за състоянието й,не исках отново да се налага да се връщам в болницата,но така или иначе на нея там и беше мястото.
Глутницата се оттегли по заповед на Сам,само аз останах да изчакам,скътан в един от храсталаците,докато тя се свести.Докато времето се нижеше едва-едва,заобмислях предстоящите си планове с Елинор и срещата ни следващия ден на плажа.Можехме да идем на кино или да хапнем някъде.
Когато Клеър се събуди се сетих,че нямах идея какво да предприемам от там нататък.Обадих се в съзнанието си,но се оказа че съм сам,момчетата се бяха върнали в човешките си облици.Наругах ги,заради тази тяхна постъпка,кой знае,сигурно се забавляваха у Емили,и трескаво заобмислих следващият си ход.
Отхвърлих идеята да излизам на показ,просто исках да избегна евентуален припадък на Клеър.Не ми изглеждаше толкова смела,за каквото се представяше по-рано.Долавях бързият тупот на сърцето й,което ми подсказа че бе адски уплашена.
Проследих я...знам че това не бе от най-разумните решения,за което Сам щеше да ме скастри,но имах нужда от повече информация.Явно озовал се пред дома й,останах потулен между дърветата,докато тя влезе вътре.
Дадох и малко време преди да нахлуя с гръм и трясък и след двайсет минути звъннах на звънеца.Да,да... Знам,че това не прилича на пристигане с възможно най-много вдигнат шум,но сега не беше времето да се правя на голяма работа.
Когато отвори,замръзна при вида ми.Изминаха няколко секунди преди да ми се развика:
-Ти откъде знаеш къде живея?
Подбелих очи,за да и покажа че с въпроси от типа само губи време и я издърпах навън,като не пропуснах да затворя вратата.Ако побегнеше,само щеше да направи сцена.Много добре знаеше,че ще я върна обратно с лекота.
-За върколак не е трудно просто да те проследи.Дори прост човечец би се справил с тази задача.-Оковах ръцете й,които яростно се съпротивляваха и мъчеха да се измъкнат от хватката ми.-От къде знаеш?-натъртих въпроса и сключих вежди,за да и покажа че в момента не ми бе до никакви игрички
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Чет Юни 16, 2011 6:12 pm

-Добре ще ти кажа откъде знам,но моля те първо ми пусни
ръцете че ми причиняваш болка все пак съм само едно човешко същество и много
лесно мога да бъда повреден.-след което момчето бързо я пусна и изглеждаше
засрамен от постъпката си като малко но същевремено в очите ми се четеше
смесица от любопитство нетърпение и гняв навярно от действията и думите на Клеър в болницата
Ембри още не се бе овладял съвсем и затова момичето реши че най-добре да не го
ядосва за да избегне излишни неприятности и за двамата.Клеър го покани да влезе
вътре в къщата понеже не искаше някои любопитен съсед да слуша този разговор
който не бе много за слушане.Двамата се настаниха на стария диван на една бедя
един от друг.Момичето се претисняваше от тази неочаквана близост като цяло от
идването на Ембри.Беше изненадана не очакваше той да постъпи така очакваше
повече да не я погледне но отново я изненада и то приятно.Макар че се радваше
Клеър искаше тя някакси да го намери да направи първата крачка да се извини и
да каже каквото има да казва не трябваше така неочаквано да става всичко но
може би това е за добре.На момичето и трябваше няколко секунди за да овладее
бушуващите емоции в нея след което проговори.


-Може да ти се стори странно това което ще кажа но това е
самата истина.Когато припаднах в болница докато бях в безсъзнание си спомних
неща които бяха забравила неща които исках да забравя и които съзнанието ми
отказваше да приемат за истина.Спомних си за смърта на баба ми причинена от
кръвопииците спомних си кка аз едва не умрях тогава и си спомних някои неща
които баба ми е разказвала като по-малка естествено тогава мислех че са просто
митове и легенди но не се оказа така.Тези разкази на баба ми бяха свързани
относно върколаците и вампирите най-вече.Разказваше ми различни легенди от племе
което се казва куилети за техните вярвания
и произход.Та всичко което баба ми казваше си пасваха идеално.Първото нещо е че
кожата ти е необикновено топла нечовешко топла като на върколк.Другото е че си
доста силен и мускулест за толкова младо момче.Направи ми впечетление също че в
един момент когато мислеше че никой не те гледа като че си мислено спореше с
някой или по-скоро се караше и това го свързах с това че върколаците могат да
си разговарят мисленно всичко си пасна
идеално така общо взето стигнах до това заключение чрез логика.-след като прюключи да говори Клеър погледна доста плахо за да види изражението
на Ембри.Неговото изражение беше доста странно в момента.Беше смесица от
задоволство,възщищение и очудване може би и лек шок.Той бе буквално с запнала
от почуда уста. Тъкмо Ембри стеше да каже нещо когато Клеър го прекъсна.


-Ем не знам как да ти
се извиня за това което се случи в
болницата.Наистина не исках това да кажа не исках да те обидя нараня и докарам
излишни тревоги но трябваше така да направя за да не ме последваш и да те
забърквам в опасни ситуации мислех че постъпвам добре но не беше така видях че
нарани засегнах по-скоро за което наистина се извинявам чувствам се като
глупачка.Надявам се да ми простиш и да забравиш всичко което стана там и съм
казала тогава не знаех буквално къде се намирах бях изпълнена с гняв а и бях
натъпкана с различни лекарства които също оказаха влияние.-момичето спря за
известно време и се вгледа в очите на Ембри които в момента бяха толкова топли и спокойни но издаваха
някакво разочоравание.


-Също така искам да ти благодаря че си толкова загрижен за
мен и че ми помагаш до колкото можеш и
аз позволявам макар че ни си длъжен.Наистина много оценявам това.Макар че
отначалото ти бях ядосана че си ме проследил не ти се сърдя вече знам защо си
го направил просто си искал да се увериш че съм добре след това което се случи
.Също така……. Преди да каже нещо Ембри я прекъсна той се преближи леко до Клеър
и като че ли се колебаеше дали да направи това което му се въртеше в ума.Клеър
се затиша чувстваше се че сърцето и ще се пръсне вследствие на бързото си
туптене зави и се свят почувства сякаш
се намираше в рая това което искаше да се случи стеше да се случи.Ембри
преближавше устните си към тези на Клер тя усещаше сладкия аромат на дъха
му.Той леко я бе предърпал към себе си и тъкмо стеше да я целуне когато Клеър
го прекъсвана понеже искаше да се доискаже това което да каже а не от
нежелание.


-Знам и тая работа и за белязването.-след което видя как
момчето замръзва и бавно се отръпваше от нея и бе застанало н първоначалното си
място.Клеър бе съжалила че е казала това но…..
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Пет Юни 17, 2011 6:34 pm

Когато ме отблъсна ясно се припомних заръчаното от Сам,което останалите от глутницата също сметнаха за най-добро,но ето че всичко намислено се увенча с неуспех.
След като всички бяха видяли момента с признанието на Клеър в главата ми,в гениалните им мозъци се роди идеята,за която аз бях категорично против.Но тъкмо този факт ги накара да искат осъществяването й още по-силно.По план трябваше да използвам симпатията на Клеър към мен,като и отвърна със същото.Мразех се,за това че се бях навил,ами ако тя наистина ме харесваше,беше абсурдно да бе влюбена в мен,излизаше че се подигравам с чувствата й.Не исках да й втълпявам неверни мисли,с опита си да я целуна,защото целта на всичко беше да я накарам да ми даде колкото се може повече информация.Знаеше много,което щеше да улекоти мисията с кръвопийците,а й самата тя изглеждаше в опасност.Трябваше да говори.
-Това,че си чувала не значи че си наясно как стават нещата.-изсмях се насреща й,прикривайки изненадата си.-Нищо незнаеш:няма по-велико чувство от белязването.Аз самият не съм го изпитал.
Усетих,че постепенно влизах в ролята,в която Сам тъй пламенно искаше да се превлъплатя.Отърсих се от лошите мисли,осъзнал че с думите си съм бил груб.
-Силен и мускулест,значи...-смънках,а по лицето ми се разля усмивка.За разлика от моето,това на Клеър леко порозовя.Докато я гледах как черви бузи се покашлях,защото следващото нещо,което щеше да излезе от устата ми бе доста сериозно.
-Всичко казано до тук е вярно,но...По-рано ме нарече убиец.Искам да ти е ясно,че целта на съществуването ми е коренно различна.Направи ли връзката вече?
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Пет Юни 17, 2011 7:36 pm

-Да знам вашата чел е да защитавате хората от вампирите за
това много отдавна се сетих,но малко трудно го възприех.-след което момичето
замлъкна и се вгледа в лицето на Ембри.Нещо му ставаше тя имаше предувствие че
нещо не е наред с него че тази целувка която не се осъществи не е било от сърце а
като че ли попринуда.Момичето поглати глава и се опита да изтрие тези свои
мисли от главата си тъй като не искаше да се разтвойва от параноичните си мисли
и да си втълпява неща които не са верни.-


-Ти каза че нищо не знам аз белязването но не е така.Знам че
белязването е нещо като любов от пръв поглед но много по-силно е това
чувство.Когато това се случи и бележете някой то е напълно въжможно с него да
ще за чел живот естествено ако той ви отвърне на чувствата но дори да не
дадения човек ви е любовта на живота единствения.Може да и бъдете всичко и брат
и приятел и евентуално любим.Чрез белязването можете намерете човек който да износи вашите деца и
да се предаде гена и белязването ви помага при откриването на най-подходящия
човек за това играе и тази роля.-момичето за малко спря и видя че Ембри
буквално е зяпнал уста от изненада стана и неудобно от това затова реши да спре
да се прави на многознайка.Минаха няколко минути които прекараха в неловка
тишина никой от двамата не смееше да заговори първи .Момичето се бе преместило
на един дървен стол и като че ли се бе отнесла в своите мисли а Ембри я
наблюдаваше съсредочено като че ли се опитавше да разбере за какво ли си
мисли.Върколака я прекъсна като я попита откъде знае толкова много за тях и
като цяло за митичните създания.Клеър му се усмихна и с глас звучен като
камбанка каза че всичко което знае е благодарение на разказите на баба и и от
книгите в библиотеката които е прочела и които баба и е запазила за нея да ги
прочете като по-голяма за да и се изясни този въпрос.


-А в прочие знаеш ли че всъщност ти и твоите приятели не ще
върколаци?.-след което Ембри очудено я погледна и тъкмо стеше да каже нещо но
Клеър не му даде шанс да се изкаже.


-Вие ще зооморфи имате силата да се превъщате в вълци това
че именно в това ще трансформирате е късмет би могло в всякакво друго животно
да се превръщате но понеже вашите предци са имали тази дарба и ген в себе си та
то ви се предава и на вас.Преди да ся появиш толкова внезапно бях започнала да
чете едни древни книги и така разбрах.-момичето посочи дебелите книги с златна
корица които стояха на дървената масичка .Сега ще отида да приготвя нещо за
хапване а ти стои тук и си почини предполагам че си доста уморен затова не се
претиснявай и легни на дивана аз ей сега идвам.Преди да отиде в кухнята
момичето взе от спалнята си горе едно одиало и възглавница и ги даде на
върколака.Той и казваше че не е никаква уморен че няма нищо от това че е пълен
с енергия но в крайна сметка склони за да не я обиди.Клеър ми каза че ако желае
може да си вземе бърз душ ако желае да се чувста като у дома си.Тя забелязача
че на Ембри започва да му става неудобно и гузно момичето забязаза че той като
че ли се измъчваше от нещо макар че искаше да разбере какво става и ако може да
помогне не искаше да се натрапва а и надали стеше да и каже.Докато приготвяше
храната тя стигна до извода че Ембри ика
просто да изтръгне информация от нея която би била полезна за тях.От това тя
изпита болезнена болка вътре в себе си и почувства как цялата се изпълваше в
гнявТя не желаше никой повече да я използва а излиза че оточно така става в
същия момент и то от човек на която държи и не е мислела че е способен на такова
нещо.Тя си каза че най-вероятно е бил принуден от който управлява глудницата и
че е нямал избор от това което и стана като че ли малко по-добре.Тя не си
обесняваше защо просто не я попита вместо да си играят с чувствата и и да я
използват така брутално.Трябваше още Ембри като посегна да я целуне че нещо не
е както хората но просто таеше някаква надежда да го е направил това защото го
иска и чувства не поради друга причина.Клеър някакси успя да се успокои и да
затапи емоциите си тя не трябваше да се издава че е разбраха за това а да се
държи все едно че нищо не знае поне докато не се срещне с цялата глудница и да
ги направи на две стотинки.Момицето взе подноса и излезе от кухнята.Тя
мигновено видя че Ембри се посягаше да взима книгите които бяха на масата по
вероятно да ги присвои но като видя момицето
веднага ги остави на масата.Клеър в момента буквално искаше да му удари
блесница но вместо това се направи все едно нищо не е видяла остави подноса на масата и каза на ембри да
си похапне.


-Ако искаш можеш да вземеш тези книги разрешавам ти да ги
ползваш все пак това касае и вас и все пак те вазприемам за приятел който е
винаги до мен и ми помага и е честен към мен не ме лъжи или нещо друго за което
ти благодаря.-момицето нарочно каза тази реч за да види как ще риагира Ембри и
точно както очакваше момчето се почувства гузно и ужасно от сторенето.


-В прочие навярно си видял какво е станало в гората това не
беше дело на вампира а беше мое дело по точно следствие от битката която водех
с него аз нанесох тези поражения може да не повярваш но е така.-Клеър видя че
Ембри се ококори като чу това което бе казала че не можеше да повярва.


-Но ти си човек не би могла да направиш нещо подобно.-каза
той


Да човек съм но съм специална по специална от другите мисля
някой друг път да ти разказа за това.-ако въобще ти каза си казваше тя
мисленно.


-Ем нали мога да те помоля за нещо надявам се да не
нахалствам или нещо друго бих желала да се срещна с глудницата тоест твоите
приятели има да им казвам нещо и бих искала лично да го кажа.Е какво ще кажеш
Ембри ще ми позволиш ли или не.-и зачака какво ще отговори момчето.
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Съб Юни 18, 2011 5:01 pm

Клеър Стивънсън...за по-малко от 24 часа разбрах толкова необикновенни неща за нея.Това момиче започваше да ме плаши.Изпитах силното желание веднага да се омитам от дома й,не мислех за възможността,че може да има още неща,които да ми каже,знаех че щяха да са от полза на Сам,но не издържах и минута вече в компанията й.Останах с впечатлението,че тази нейна баба е луда,а тази лудост бе предадена и на нея самата.
-Това е невъзможно,Клеър.-постарах се лицето ми да покаже колко сериозно е това,което искаше от мен.-Глутницата не би имала такова доверие към теб.Изведнъж се появяваш и разкриваш най-голямата ни тайна.Та ти си само човек...-Видях че с думите си я бях обидил,очите й се присвиха,ядоса се.Искаше да не я лъжа,правех го,говорех открито и без това явно бе наясно с всичко.
-Аз не мога да ти вярвам.Не разбрах какво точно искаш от нас.Помощ?Хм...съмнявам се.Достатъчно силна си да опустушиш цялата гора в радиус от километри.Както и да ступаш вампирите.-Рязко се изправих от дивана-очаквах всеки момент да чуя защитата й,защото устните й трепераха,предполагах обмисляше добре думите си.Не бях свършил и без да чакам продължих:
-Да не би да си в тандем с вампирите?Така ли е?За тях ли работиш?
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Съб Юни 18, 2011 5:13 pm

Клеър не можеше да повярва на това което чу току що.Не
вярваше че Ембри го каза с тези негови думи страшно засегна и обиди
момичето.Клер цялата започна да се тресе от гняв едвам се контлорираше да не го
удари.Най-накрая Ембри бе показало истинското си лице и той-като цялата
глудница е манипулативен,безкруполен човек който би използвал всякакви методи
за да постигне каквото иска дори да потикне своите виждания и обеждения на
момичето и се повдигаше от тях.Не можше да повярва че е повярвала на това долно
същество че изпитва чувства към него идеше и се да повърне.Момицето вече не
можеше да се контролира тя хакна масата с всичката си силя и я разцепи на две
след което се обърна към едва и с цялата си гняв и презрение започна да му
вика.


-Не работя за никого още повече за кръвопийци.Ако не
разбираш преследват ме защото съм
специална не съм като останалите хора макар че съм човек.Сигурно ме смяташ за
пълна луда и невротична личност но не съм идиотка не съм такава като теб и
твоята тъпа глудница.Няма да падна толкова ниско като вас.Ако искаш да знаеш защо
исках да се видя с глудницата защото исках да кажа право вочите ви че се
отвъщавам от вас че вие не ще по-различни от вампирите че ще измамници
използвачи и манипулатори които биха постъпили по-най отратителния начин само и
само да се докопат да каквото и да искат.Как можахте да направите това с мен
Ембри разбрах всичко няма да ви позволя да ме правите на глупачка.Ти стеше да
ме целунеш не защото го искаше или имаш чувства а защото вашите са наредили
само и само да изтръгнете информация от мен защо не ме попитахте директно а
така да постъпвате не съм ви играчка искахте да се подиграете с мен и с
чувствата ми ама не ще посмяли вие ще нищожества отратителни създания за мен
няма разлика дали ще вампири или върколаци противни ще ми.Не очаквах от теб
така долно да постъпих омитай се от къщата ми и кажи на вашите да се пазят
защото ще избия който ми падне било то вампир или върколак.-след което момичето
удари с мощно круши въркола и той се удари в стената в хора и я беше пробил
ударът беше много силен.
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Съб Юни 18, 2011 5:29 pm

Усетих горещината,обливаща лицето ми,по-силна от всякога.От носа ми шуртеше кръв,а като за капак на всичко се приземих в близката стена.Изръмжах докато разчиствах останките от себе си:прииска ми се също да я ударя,но успях да се увладея.Крясъците бяха добър вариант в отговор на нейните.
-Да не би да четеш и мисли,а?-избърсах лицето си в ръкава на блузата и понечих да си вървя.-Откачалка.
След всяка изречена дума се чувствах ужасно.Щях да съжалявам,знаех го,но гневът ми не бе за подценяване,за това се пострах да го покажа и пред нея.С една крачка се озовах до масата,където стояха книгите и се заех да ги късам на малки парченца.Не,че някой щеше да й повярва ако случайно тръгне да разправя из града нещата,които знаеше,но го направих като предпазна мярка.Имаше хора не по-малко луди от нея.
-Надявам се сега и ти да не изпитваш желание да имаш нещо общо с противен върколак като мен.-натъртих и метнах корицата на една от книгите в ъгъла на стаята.
Върнете се в началото Go down
Клеър Стивънсън
*Nomads*/human/
*Nomads*/human/
avatar

Брой мнения : 51
Join date : 29.05.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Съб Юни 18, 2011 5:47 pm

Клеър гледаше като
втрещена как побеснелия върколак късаше книгите които бяха на
масата.Клеър не знаеше какво да направи за да го накара да спре да къса книгите защото ако ги бе унижошил
нямаше да научи другите тайни които
трябваше да разбере ако искаше да победи кръвопйиците.Момичето седеше и гледаше
безпомощно.След няколко секунди Ембри вече бе унижошил книгите след което почна
да и крещи нарече я откачалк7а и я замери с някакъв тъп предмет но момичето
бързо се измести и предмета се удари в стената.Клеър беше в момента доста наранена от станалото но не го
показваше защото не искаше Ембри да се възползва от това.Вместо това си пое дъх
погледна празно към Ембри и с мъртвешки глас каза.


-Какво направи глупако защо унижоши тези ценин книги.Тези
книги ми трябваха за да науча как да попедя
въпросните вампири да науча нещо за моя проиход и умения а ти какво
направи като типичен дивак ги унижоши.Ако се безпокоиш че ще кажа на хората за
вашето съществуване не ме познаваш достатъчно добро никой път не бих го
направила макар че си го заслужашате след тази ваша постъпка но аз никога не
бих паднала долно и да изневеря на принципите си.След което Клеър седна на
дивана хвана лицето си с двете си ръце наведе се и започна да плаче докато
плачеше и хрипаше каза на Ембри.


-Моля те върви си надявам се да си доволен получи какво
искаше сегя припкай да кажеш на лидера си каквото знаеш и не ме безпокойте
уморих се вече да бъда използвана и предавана.-след което момичето обърна гръб
на Ембри и чакаше той да излезе но не го направи вместо това той……
Върнете се в началото Go down
Embry Call
*Quileute*
*Quileute*
avatar

Брой мнения : 75
Join date : 26.05.2011
Age : 25

Character sheet
Име на героя:: Ембри Кол
Възраст:: 19
Раса:: Върколак

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   Съб Юни 18, 2011 7:17 pm

Осъзнавах,че не бях постъпил коректно спрямо нея.Вариантите,сред които да избирам не бяха много:всички бяха толкова безчуствени,че който и да изберех щях да я накарм да се чувства зле.
-Съжалявам...-прошепнах задавено.Усещах неадекватност в поведението и движенията си,за миг краката отказаха да ми се подчинат.Дълго стоях,взирайки се в нея,забола лице и хлипайки.Сигурно бе много разочарована от мен,нямаше да се изненадам ако в този момент ме мразеше.Исках да знам какво си мислеше,но вече дори нямах сили да я попитам след случилото се.
Когато краката ми успяха да се отлепят от пода,без да се колебая изхвърчах от стаята и от къщата.Не след дълго вече тичах на четири крака,очаквайки гласът на Сам да заговори в съзнанието ми.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Клеър Стивънсън   

Върнете се в началото Go down
 
Къщата на Клеър Стивънсън
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Twilight Saga RPG :: Forks :: Жилища-
Идете на: