Деметрия

Заглавие: Деметрия Нед Май 08, 2011 4:08 pm

~Име: Деметрия

~Възраст:18

~Раса:Вампир

~Външен вид:
Деметрия е необикновено красива. Под това определение имам предвид перфекната й бяла, мека кожа, гъстата й дълга тъмно-кестенява коса, кафявите големи очи и извитите мигли. Имала доста ухажори на времето. Е и сега, но нещата не свършват добре.Деметрия има стройна и красива фигура. Закачлива усмивка с сочни устни,като вкусна ягодка,и дяволски поглед,с който може да привлече всеки мъж...

~Характер:
Положителните страни на Деметрия са по-малко от отрицателните й, но все пак ги има! Тактична е. Спокойна и не бързаща за никъде. Уравновесена доколкото това може да се каже за един вампир. Доста е умна и намира изход от всякакви ситуации. Обича семейството си и би направила всичко за него. Готова е да поеме куршум, предназначен за друг, но това не е толкова положително качество. Просто не й пука за живота. Добра е със съвременната техника и фотоапарата й е нещо като мания. Умее да готви. Всъщност го прави от скука и не яде това, което приготвя, но важното е, че я прави щастлива! Страшно добър борец е. Измисля доста добри тактики. Но иначе не е агресивна. Е.. няма как да минем и без лошите й качества. Не цени човешкия живот! През дълъг период от живота си използва хората за играчки. Не я интересува бъдещето. Живее "ден за ден". Няма чувства за самосъхранение. Може да бъде истинска дъщеря на дявола, ако поиска!

~История:
Преди около 2 години аз и семейството ми,отидохме на почивка в планината…
Докато луната огряваше палатката ми,аз се страхувах от чуващите се звуци.
Бях много уплашена НО въпреки това,взех фенера и смело излязох навън…
Любопитството ме гризеше от вътре…Сякаш някаква сила ме накара да изляза на вън и да погледна към луната…
Взирах се в нея.Сякаш тя ми прошепваше с нежен глас:ЕЛА…!!!
Не знам как се случи но съвсем забравих че бях излязла от палатката заради плашещите звуци,които не ме оставяха да спя.
Луната беше толкова красива,че последвах нейната песен,която ме отведе в една тъмна и страшна пещера...
Аз не се страхувах…!Напротив чувствах се закриляна,сякаш бях в своя дом.
Имах чувството че съм на място,на което никой,никога няма да ми стори зло…!
Огледах добре пещерата навсякъде.Беше едновременно страшно,но и много красиво.
Най-много едно място привлече моето внимание…
Върха на пещерата беше отворен,тоест небето се виждаше,сякаш бях в дъното на кратера на някой вулкан…
Погледнах нагоре.Луната се показваше от отвора и ме огряваше със своята светлина.
В този миг,всичко около мен блестеше.Изпитах чувство на леко погалване от вятъра.
Но това не беше вятър…Затворих очи,а когато ги отворих се озовах легнала в палатката…
Помислих че това невероятно чувство е било просто един страхотен сън.
Мига,в който всичко около мен блестеше,остана запечатан в моето съзнание…
Не разказах на никого за случилото се,поради единствената причина,че мислих случилото се за сън.След време разбрах че е било реалност…!!!
Всичко започна, когато лекарите ми откриха анемия нямах желязо в кръвта.
Един път моя приятел се поряза на пръста,почна да му тече кръв,не знам какво ми стана и започнах да я смуча.
Почувствах много остра болка в гърдите и леко гадене,но след няколко минути се оправих.
На другия ден огладнях,но като вкусих храната,която моите родители ми направиха,започнах да повръщам даже не можех и да я гледам,изпитвах много голяма жажда,затова отидох при приятеля ми и му обясних.
Той естествено не ми повярва….Аз го помолих да му оближа още един път пръста където предишния ден се бе порязал,но той отказа.Каза ми,че си въобразявам не ме прие на сериозно…
Минаха няколко дена и той забеляза,че не се храня,че съм бледа.
Толкова много жадувах за неговата кръв,че не издържах и пак го помолих да ми позволи да пия малко от нея.
Когато разбра, че наистина говоря сериозно,той се поряза с един нож и аз започнах да смуча от кръвта му…
Не излизам през деня,защото кожата ми изгаря.Преди в началото ми помагаха кремове,но сега нищо!Аз съм обречена да живея през нощта…!!!
След време разбрах,че не само сетивата ми са като на вампир,ами и че имах свръх сили.
Разбрах го една вечер,когато бях излязла на вечерна разходка…
Погледнах луната и затворих очи.Прииска ми се да я стигна,да я докосна…
И в този момент се случи магия…Изведнъж аз летях в небесата право към нея…
Не можех да повярвам,но бях много щастлива.Но де да беше само това…
Един ден,майка ми беше изпрала повечето дрехи аз излязох на терасата за да си взема някои.За жалост те не бяха изсъхнали.Видях че от тях падат капки вода.
Изпитах голяма ярост от това че няма да облека избраните от мен дрехи,когато се обърнах с гръб към тях,усетих някаква миризма…Дрехите ми горяха…Не можех да повярвам…Как се беше случило?Аз ли съм го направила?Как?Опитах се да овладея яростта си която изпитвах.Затворих очи и си казах:Яростта не може да ме командва,АЗ я контролирам…!Отворих очи и всичко беше по старо му.НО с една малка подробност:
Дрехите бяха съвсем сухи!След време се научих да контролирам силите си,когато си поисках можех да изпаря,взривя,изгоря някого или нещо.
Единствения,който знаеше за моите способности беше,,е” моят приятен.
Но с изминалото време той започваше да се страхува от мен.
И както,всеки би се досетил:ние се разделихме…Въпреки това той ми обеща че никога няма да издаде моята тайна.И вече толкова много време,не го е направили съм убедена,че няма да го направи…Може вече да не сме заедно като любимия с любимата си но сме най-добри приятели.Аз продължавам да споделям с него,той също.И се надявам това да не се промени…

~Допълнителна информация:
Има колие,което я пази от слънчевите лъчи.

Снимка:

~Личността на лика ми:Ashley Benson

Заглавие: Re: Деметрия Нед Май 08, 2011 4:13 pm

Добре дошла!