На плажа

...Меко казано денят ми беше ужасен.Отново вдигнах кръвното на майка си,не по свое желание,разбира се,да речем,че Сам Ули,водачът на глутницата,в която членувах,бе отговорен за това,след като две вечери подред патрулирах и се наложи да лъжа...Да лъжа майка си,единственият ми роднина..
Настроението ми не се подобри и след като Куйл старши ми съобщи,че внукът му,който е мой най-добър приятел,е излязъл със Сет Клиоуотър при положение,че имахме уговорка.Както през повечето свободно време,с което разполагахме,щяхме да идем на плажа,просто да се шляем или пък да задяваме съученички от училище,които яко ругаеха шегаджийските ни подмятания.
Да,денят ми беше ужасен...Все пак не се върнах вкъщи.С бавна стъпка и с увиснала физиономия,се отправих към плажа.
Не се изненадах на внезапно появилият се вятър,който запращаше пясък в лицето ми.Не беше пусто:тук-там се мяркаха я компании,я влюбени двойки.Сет и Куйл ги нямаше:обзе ме още по-силен гняв при мисълта,че сигурно се забавляват много повече.
Тръгнах към падналия дънер,в който се блъскаха океанските вълни,но за моя изненада там вече имаше някой...

Докато само преди минутки изцяло се бях отдал на гнева,в момента,в който Моли ме покани да седна до нея,усетих как кръвта нахлува в лицето ми.Това беше знак само за едно: бях се изчервил и сто на сто приличах на домат.Седнах до момичето и след като се отърсих от шока поех ръката й и се представих:
-Приятно ми е,Моли..-гласът ми звучеше странно,безпомощен,обзе ме паника.-Моето име е Ембри Кол.-Успях да се усмихна като продължавах да не откъсвам очи от нейните,въпреки че адски ме беше срам.
Явно бях пропуснал момента,в който трябваше да пусна ръката й,или пък вложих в ръкостискането повече сила,отколкото бе необходимо,защото Моли се измъкна от хватката със стон и огледа ръката си за пораженията.За моя радост такива нямаше.
-Съжалявам...-ухилено промърморих.-Понякога не си знам силата.

Най-накрая след дългото пътуване с самолет което продължи
някъде около 5 часа Клеър беше престигнала в Форкс в своя затвор където стеше да живее
неопредено време.Пътуване с самолета беше доста неодобно.Имаше един закръглян
мъж ,който беше до нея и целия я олигави с своите лиги а и хъркаще което не
помогна особено на момичето да заспи.Цялата се беше схванала от това стоене на
едно място на този твърд като камък място а и за капак беше адски горещо в
самолета.Та най-накрая самолета кацна и момичето взе двата си препълнани куфара
и с мъка си преправи път за да
слезе.Беше кошмарно преживяване цялото летище беше претъпкано всички се бутаха
спъваха и нагрубява всички бяха много нерни по незнайна каква причина.Клеър
беше изтощена и едвам се държеше на краката си но въпреки това вместо да седне
на някой стол в чекалнята тя реши директно да отиде до къщата която някога
живееже баба и и беше изпълвана с
радостане смях и глъч.Девойката не взе такси
а реши да върви дългото разстояние пеша.Момичето като че ли малко се съвзе
благодарение на студения вятър който духаше
и леко като че ли я милваше.Тя трябваше да свикне с времето с форкс да се примири че никога няма да е топло и
слънцева че на небето все ще има черни облаци които придават на атмосферата
зловещ вид че винаги ще вали и ще е толкова влажно и че е толкова зелено
плашещо зелено всичко беше забулено в
зелен цвят .Момието се чувстваше доста
уплашена и уязвима.ПРез цялия и път чувстваше че някой я следи но всеки път
стом си обърне главата назад зад нея нямаше никого навярно параноята я
гони.Най-накрая пристигна в къщата на баба си която отдавна не е обитавана че
набързо си разапакова нещата и влезе в банята да си вземе бърз душ.След като
приключи с душа се преоблече в удобна обикновена бяла рокля след което закуси и
започна да шета из къщата понеже беше в доста западнало състояние.След като
вече беше свършила всичко тя реши да леге за да си почине за малко.Скоро тя
вече бе заспала и сънуваше.Спането и не продължи дълго тъй като се събуди
навярно е сънувала лош сън защото цялата трепереше и хлипаше а от очите и
капеха едри сълзи.Тя бе сънувала или по скоро припомнила погребението на баба
си на човека на който най-много държеше и обичаше в тоя свят.Тя не искаше тези
спомени да я въхлятя затова реши да излезе навън да си причисти съзнанието и да
забрави за това което току що си спомни.Тя тръгна без посока нанякъде не
обръщаше внимание как хората я оглеждат
любопитно може би от факта че никога преди не са я виждали.Момичето беше
стигнало до някакъв плаж.На нея не и
направи никакво впечетление това че пясъка е необикновено мокър и че небето все
едно ще се стовари в океана който преличаше по скоро на някаква бездна
отколкото но море.Та тя вървеше и си спомняше за всички неща които и са се случили
и от които сърцето и се разкъсваше на две тази болка не можеше да понесе не
можеше д издържи имаше се чувството че ще умре още малко.Тя не беше усетила че
вече не върви а бяга докато не се спъна в някакъв камък и въхлятя на някой.

След размяната на няколко усмивки и погледи,настана неловко мълчание.Явно и Моли не бе от разговорливите.Напрегнах мозъка си за подходяща тема за разговор,но нищо не ми идваше наум.Стана ми още по-неловко,вследствие на което вече дори нямах сили да срещна погледа й.
Просто се взирахме в забавляващите се хора наоколо и мълчахме.
-Познаваш ли някой?-попитах веднага,щом въпросът изникна в съзнанието ми.
-Не...Някои лица са просто познати.Сблъсквала съм се с тях в училище.-отвърна пак с усмивка.
В продължение на 5 минути не се случи нищо необичайно:разменихме информация за себе си-указа се,че учила в гимназия Форкс,но идвала често тук в резервата с приятели.Странно защо сега беше сама.
След изтеклите 5 минути се случи нещо:някой,явно също като мен реещ празен поглед из плажа се сгрумоляса в скута ми.Беше младо момиче и преди да се свлече в краката ми успях да обгърна ръце през талията му.Успях да чуя само как се извинява,след което сякаш някой ми дръпна кабела и съзнанието ми изключи:от момента ми се губят секунди,а може би цяла минута.
-...Извинявам се много.Вината е моя,изобщо не гледах къде стъпвам.-картината и звукът отново се възстановиха,но продължавах да стоя и гледам като втрещен

-Извинявам се толкова много наистина вината е моя аз съм
толкова непохватна.-изричаше с бързо темпо думите момичето което отстрани
сигурно изглеждаше доста комично.Момичето докато се извиняваше осъзна че
непознатото момче я е хванал за кръста явно да я предпази или вследствие от
сблъсъка тя се изчерви като домат и бързо стана опитвайки се да овладее своето
изчервяване и в действителност бузите и
бяха възвърнали своя приятен леко загорял тен.Момичето пооступа пясъка от себе
си след което се канеше да помогне момчето да стане от мокрия пясък тъй като
явно май беше пострадал или поне тя така си мислише понеже не ставаше сам и
тъкво стеше да направи това когато тя погледна
в очите му и изведнъж застина сякаш е хипнотизирана или от превликателното
непознато момче.Тя го обходи целия с очи.Никога преди не беше виждала такова
прелестно същество.Очите му са толкова кафяви дълбоки топли излъчващи топлота и
нежност. Кожата му беше тъмна с лек меден оттенък и беше необикновено
мускулест.Момичето се чудеше какво и става защо не може да спре да го гледа
защо се чувства толкова уязвима в момента и защо е толкова привлечена от него
имаше чувството че ще падне .След трийсет секунди тя успя да извърти поглед от него и започна учестено да
диша.Опита се да се успокои сърдечния си ритъм но не успя почувства се толкова
глупаво в този момент че чак и се идеше да се удари в този момент.Какво си
мислеше тя та тя дори не познава това момче та той може да си има гадже или да
е някъв психопат с невино изражения която така да подмамва жертвите си.Тя
неволно се обърна към него и с ужас забеляза че той се е вторачил в нея.Тя
тъкмо стеше да каже нещо само и само да спре този така неудобен и изключително
дълъг момент но чу зад себе си леко уплашен женски глас .Клеър се усмихна сама на себе си с иронична
усмивка и на ум си каза че е права че това навярно е гаджето на непознатия.Тя
още един път се извини за причиненото неудобство на младата влюбена двойка и
тъкмо стеше да си тръгне когато чу нежен кадифен глас зад себе си .Дъхът и спря
и сърцето и започна да бие по –бързо…..

Извиненията на девойката се сипеха от плътните й устни като порой,искаше ми се да я спра,защото вече започвах да чувствам раздразнение,но от устата ми не излезе нито звук.Не можех...сякаш си бях глътнал езика.
От къде се беше взело това момиче?..Повторих си този въпрос много пъти,но накрая стигнах до извода,че това не е от значение.Нямаше да се учудя,ако бе паднала от небето,та тя бе красива като ангел...
Ака само някой можеше да ме чуе в този момент?!Изтрих всички сладки мисли от главата си,за да не се налага да слушам подигравките на момчетата от глутницата,ако случайно отново изплуват в съзнанието ми.
Установих,че също седя на мокрият пясък,когато извиненията вече бяха спряли и момичето ми бе обърнало гръб и се отдалечаваше от мен.Моли ми помогна да се изправя,за което и бях благодарен,тъй като все още бях леко замаян.Хвърлих и няколко несигурни погледа,след което събрах сили и викнах след непознатата,която така силно ме впечатли:
-Добре ли си?!-след като го изрекох,знаех че питах защото наистина ме е грижа.-Нали не се нарани при падането?
Зарадвах се,когато ТЯ спря,а след няколко секунди бавно се извърна с лице към нас.
-Съжалявам,за...това.-незнам какъв принос имах аз в малкият инцидент,но почувствах силна нужда да го кажа.

На Клеъраи стана ужасно неудобно ,когато непознатото момче и се
извини .Та той нямаше никаква вина за инцидента тя беше тази която бе така
разсеяна и непохватна и се блъсна в него .Тя си мислише,че той като всяко
нормално момче да почне да я нагрубява и обижда даже и да си посегне.Тя само на
грубияни се беше натъквала през цялия си живот и ако това момче стеше да
направи нещо такова макар и с право тя нямаше да му остане длъжна и стеше да
отвърне с същото тя не се даваше и не позволяваше на когото и да е било да я
мачка било то и момче,но за нейно всеобща изненада момчето не направи нищо
такова държа се всъщност доста мило и джентълменски,а това естествено я накара
отново да се изчерви ,но същевремено с това изпита известно задоволство и и
хареса.Колкото и да не искаше да си го признаеше и колкото и странон да звучеше
тя си падаше по това странно и много мило момче.Тя обаче не мислише да му се натиска или сваля
първо защото не е от този тип момиче и второ защото си има приятелка и би било
долно от нейна страна ако направи нещо подобно и стеше да се чувства гузна тъй
като навярно момичето няма да се почувства особено добре и ще страда .




-Още един път се извинявам за този инцидент който стана по моя
вина .-след което момичето гледайки претиснено момчето което още седеше някакси
неподвижно на мокрия пясък и си извади извода че не е добре което самата мисъл я
караше да изпадне в ужас че по-нейна вина това прекрасно и мистириозно момче не
е добре а наранен я караше да се чувства зле и я болеже а тези чувства може да изпита
човек който изпитва нещо към някой.Тя се преближи към момчето и се изкуси да го
го направи вместо това го попита как е дали е добре и какво може да направи за него
и се сързерчаваше тревожно в него без да и пука какво ще си помисли той или как
ще риагира.

Кимнах в знак,че приемам извиненията й и че вече съм забравил какво се е случило преди малко,след което притаих дъх.
Незнам какво ми ставаше:стоях сякаш гръм ме беше поразил,неподвижен и обмислях какво ставаше с мен.Дали...Тя беше красива,Моли също.Защо не се държах нормално?..Нали тази шантава глупост с белязването беше рядкост,не можеше да се случва и с мен!Да,за това по-голямата част от глутницата бе обсебена от своите единствени,за това не беше възможно да се случи и с мен.
Къде се случи само-на плажа.Що за място?"Ембри,това е любимото ти място."напомни ми някакво мазно гласче.Имах чувството,че ще се пръсна:толкова много емоции бушуваха в мен този момент.
Но дали наистина бе дошъл и моят ред или просто бях хлътнал?!
-Добре съм.-побързах да отговоря,ТЯ беше задала въпрос.Боже...гласът й...исках да го чуя отново.Изпитах силна нужда да узная името й за това не се поколебах дори за миг.
-Аз съм Ембри.А това е Моли.-проследих как погледът и отчаяно се премести върху момичето,което до преди малко ми правеше компания.

След като непознатото момче и каза че се чувства отлично от
гърдите та момичето падна огромна тежест
и отдъхна от облекчение.След това за нейна голяма изненада момчето
направи няколко стъпи по близо до нея и кажа с невороятно нежен глас като
камбанка своето име.Казваше се Ембри .Момичето наум си мислеше че това е доста
необикновено име за момче но самият той беше някак мистириозен и необикновен
самото му излъчване беше такова .Тя имаше особено чувство че Ембри има някаква
тайна който усърдно криеше тя стигна до този извод понеже бе достатъчно наблюдателна
за да види че той нещо си мислише измъчваше сякаш развазяваше на някой мисленно
и беше под огромно напрежение.Тя беше любопитна да разбере какво точно става и
какво си мисли но не беше чак толкова нахална че да го разпитва.След минутка тя
осъзна че тя още не си е представява а
вероятно той точно това очакваше каза си на ум колко е глупава след което с
тънък глас каза.


-Аз съм Клеър приятно
ми е да се запознаем.-след което подаде ръка да се здрависа с него.Още стом
докосна неговата длан тя долови нещо странно което бе очевидно.Кожата му бе
необикновено топла даже би казала гореща за нормален човек.Тя леко тръпна
ръката си без да го обиди с този си жест леко я размаза за да се може вятърът да я
поохлади малко и после каза.


-Емре надявам се ти и твоята приятелка Моли да не ми се
сърдите че така грубо ви прекъснах романтичния момент.-Клеър видя че докато казваше това
изречение на лицето на новия и познат се сдоби с доста объркано изражение.

Името й беше Клеър...Звучеше като име на красиво момиче.Точно като нея.В този момент се сетих за мъничката Клеър,господарката на сърцето на най-добрият ми приятел и тази мисъл ме накара да се усмихна.
Нямаше как,общоприето беше при запознанство да се стиснат ръце и ние го направихме...Усетих,че Клеър подскочи и бързо установих защо.Забравих,че кожата ми гореше,нещо съвсем нормално като за върколак,но на нея и беше непознато.Чудех се какво ли си беше помислила?
За жалост бързо се отдръпнах:нейната кожа бе тъй приятна на допир.
-Ембри,надявам се ти и твоята приятелка Моли да не ми се сърдите,че така грубо прекъснах романтичният ви момент.-Това изказване ме втрещи.Извърнах се към Моли,която също не бе във възторг.Вече не се усмихваше и реакцията й не ми помогна особено:врътна се настрани и не каза нищо повече.Клеър също долови,че нещо не е наред.
-Ние с Моли сме просто приятели...Всъщност,преди минути се запознахме,не сме...-Насилих се да го изрека,стана ми още по-неловко.-...двойка.

След като разбра че Моли и Ембри не са никаква двойка ,а
просто младежи които току сто са се запознали случайно както много млади хора
правят постоянно което е напълно нормално
Клеър се почувства толкова щастлива както никого не се е чувствала
преди.Вътрешно викаше от щастие и й идеше да скача но се въздържа.За един миг
бе напълно унила мислейки че Ембри е с тази красавица Моли на която не може да
и стъпи на малкия пръст но всичко това вече отмина.Клеър в момента цялата сиаше
от щастие и си мислише че може би нещо може да се получи между нея и това момче
най-малкото може да са приятели или ако има този късмет ако Ембри изпита
някакви чувства към нея да стане нещо повече от това.Тя се опита да не мисли за
това да не си създава някакви представи за бъдещето които да не се сбъднат и да
се окажат единствено илюзии родени от нейното желание да стане нещо.Много пъти
и се е случвало това и винаги тя страдаше не искаше и сега така да става.Тя си мислише
че е по-добре да не мисли за това а просто да се остави на течението каквото е
писано това ще стане а не да пришпорва нещата излишно или да си създава
идеалния свят и изведнъж всичко да рухне.След като и мина еуфорията от новината
се почувства като глупачка понеже бе казала това гласно и очевидно обърка
нещата само с това.Моли очевидно и се бе развалило настроението и я гледаше
кръвнишки все едно Клеър и е казала някакво богохулство ,а кой знае какво си
мислише сега Ембри за нея по-вероятно че е поредната нахалница която му се
натрапва нарочно нищо чудно да си мисли че нарочноло е паднала върху него.Само
при мисълта за това Клеър се натъжи.Клер мислеше да предложи на Моли и Ембри да се пораздходят
някъде заедно някъде да отидат или да я разведрат из града понеже е един вид
нов жител тук но след неудобната ситуация в която беше попаднала преди малко се
отказа.Вдигна очи към Моли и Ембри и каза.


-Беше ми приятно да се запозная мисля да ви оставя да
продължите с това което правехте преди така
куриозно да се поява не оставам ,защото не бих искала да се натрапвам а
в момента точно това правя и ………-тоще не завършила това което стеше да каже и
Ембри я прекъсна .

Окопитих се,точно навреме,защото Клеър съобщаваше нещо,от което разбрах почти нищо.Щом долових "да ви оставя" в словата й,дори не я оставих да довърши и я прекъснах.Що за поведение от моя страна?
-Всъщност с Моли не правехме нищо...е,поне не нещо конкретно...-съвсем се обърках.Говорех й сякаш бяхме стаи познати,дори приятели.Голям глупак,на бас че за такъв ме мислеше.Може би беше по-добре да не я карам да се чувства неловко и да я оставя да си отиде.Това добре,но ако не я видех повече?!
-Ще се радвам ако някой път пак се засечем,някъде..Може би в училище?-ухилих се,същевременно с което усетих как бузите ми отново пламват от притеснение.Ако Клеър посещаваше гимназия,то тя нямаше да е тази в резервата,съмнявах се.

Съдейки от това как бурно я прекъсна Клер остана с
впечетлението че Ембри не иска тя да си ходи а иска да остане и при самата
мисъл да е права нещо в Клеър трепна .Косата и се подкосиха и цялата започна да
се поти винаги това става когато е или нерна или прекалено възълнувана надяваше
се Ембри и Моли да не забележат това със сигурност сте стане техен или по скоро
обект на подигравки от страна на Моли и клеър ще се почувства доста сконфузно и
неудобно от това.Мислите и прекъсна Ембри който с очевидно нервен глас и каза:


Ще се радвам ако някой път пак се засечем,някъде..Може би в
училище?-след което той доста нерно се ухили и почна да се изчервява като
домат.-Момичето остана без дар слово след това което чу не знаеше за пръв прът
какво да отговори и това се държеше не от това че не знаеше какво да каже а от
факта че за пръв път бе забелязала колко е очорователен като е нервен като се
черви поради една или друга причина той още повече бе запленил момичето.Клеър
съжеляваше че вече е завършила и че няма как да се засече в уилището с Ембри и
не знаеше дали ще го засече отново което безкрайно натъжаваше момичето.Тя с
нежелание проговори .


-Аз миналата година завърших гимназията и….-още не се бе
изказала когато на момичето внезапно и пречинрня пред очите за кратко се хвана
за главата и усети как краката и подават .Усети как само пада върху влажния
пясък и потъва в безкрайна тъмнина.Явно бе припаднала.

Тъкмо щях да се подддам на съжалението,което изпитвах от отговора на въпроса й,когато Клеър се строполи на земята.На момента се втурнах към мястото,на което преди секунди стоеше на крака и застанах на колене до нея.Припадък...единственото обяснение,което ми идваше наум бе слънчев удар,но времето беше мрачно и влажно,както обикновенно.
Обзе ме паника,пулсът и бе забързан,дишането й учестено.Тя не идваше в съзнание.Хората наоколо бяха прекъснали досегашните си занимания и случилото се с Клеър бе привлякло вниманието им.С раздразнение установих,че Моли се е впуснала да разяснява случилото се на няколко любопитни бледолики.
-Моли,помогни ми!


С мъка си проправих път през тълпата,след като се убедих че сам трябва да сторя нещо.Само едно младо и кокалесто момче,около 18 годишен предложи помощта си,но единственото нещо което можех да направя бе да се добера до болницата,а той не бе в състояние да я носи.
С Клеър на ръце прекосих плажната ивица и се отправих към алеята за центъра.Равномерното ми дишане отброяваше минутите,в които тя бе в безсъзнание.Надявах се скоро да се събуди,за да се почувствам по-спокойно.

ПП: Ако искаш да продължим РП-то,то нека да бъде в болницата